ДЪ̀РЛЯМ СЕ, -яш се, несв., непрех. Разг. Неодобр. Дърля се. Противно на очакванията ми той не каза нищо,.. От това кой знае защо изведнъж загубих желание да се дърлям, почувствувах се още по-сконфузен и объркан. Л. Станев, ПХ, 154. — Я вие посолете боба, вместо да се дърляте за било и небило... Ст. Даскалов, СД, 567. — Бременна ли си? — Не съм сополанка като някои тук... Аз съм жена, тези истерии са ми ясни още от деня на първия... Не, не съм бременна! — Тогава защо се дърляш? — Не искам да се омъжвам, рано ми е... Пък и няма да живея дълго! Др. Асенов, ТКНП, 290. Ти на Оборище се дърля кат, разпран — / защо? Знам, знам, потрай... че ти си имал право, / не значи още то, че ти си прав. П. П. Славейков, КП ч. III, 105.